Може би е истина, а може би не, но  в мъдростта си приказките, заедно с опита на поколенията, са заложили и типажите на най-търсените и желани, ( не само там, а и в реалния свят днес) мъже и жени. Може би, за да ни разкажат в историите си и в мъдрите поуки, за мечтите си и за хората, оставили по някъкъв начин следа... Може би за да се уверим как нито хората, нито мечтите са се променили във времето и пространството. И тъй като за Принцесите и Пепеляшките, за Феите и Мащехите има написано повече,  ще направим опит за една своеобразна класация на мъжете-герои, развихрили се в мъдрите сюжети на времето:

1.       Най- любимият, известен и желан мъж естествено е Принцът,
2.       Най- проспериращият – Хитрецът,
3.       Най- късметлията – Глупакът,
4.       Най- добрият – Чудовището,
5.       Най- мъдрият – побелелият Старец,
6.       Най- почитаният – самият Бог
7.       Най-великият – Магьосникът 
8.       Най- глупавият незнайно защо  са Богаташът и Скъперникът...

    В тази доста пообъркана концепция, и от позициите на някои психологически изследвания и проучвания за типа – мъж, ще вметнем и съвремени размисли, най-вече за да надзърнем по-добре през онази тайнствена мъглявина, наречена, с гръмкото име - Мъж.

    Та разсъждавайки Кой  Кой е в приказния свят, ще повдигнем леко завесата. Влизаме в приказката за Спящата Красавица. Принцесата е дълбоко заспала в далечен замък, в очакване на принца. Уморена е от чакане, а Принцът - май никак от бързане. Поради тази причина нейната фея е консервирала обкръжаващия я свят.Спи си тя в една истинска и неподправена стогодишна старомодност, в скрит от хорските очи замък - теренът, дето ще бъде осъществен еротичният акт на целувката и на обвързването.

    Но да се върнем на Принца.  Той  незнайно защо се мота по белия свят, пълен с кръчми, ханове,  пътешествия и митични чудовища, омагьосан от разни сирени и горгони, през девет земи в десета... Хич не бърза към своята любима...

  Та той се кани цели сто години да целуне една спяща жена...

  Защо е така нерешителен? Защо е този стогодишен сън?... 

  Може би, Принцът трябва да възмъжее повечко, да порасне, да достигне онази степен на лудо безумие, заложена му хормонално и първично от генотипа, и воден от нея в крайна сметка най-накрая ще  се осмели да събуди с целувка една напълно непозната нему, спяща жена. 

   Истината е, че някои Принцове остават цял живот недорасли и така и не намират своята заспала красавица. Истината е, че точно този акт трябва да е спонтанен, а не заложен в матрицата предварително от някоя фея, за да не се получи разминаване с магията, както в приказката за Шрек. (там  омагьосаната  принцеса не само не дочаква Истинския Прекрасен, а  поема по пътя с първото срещнато Чудовище).

    Та Истинският Принц, така както и Истинският Мъж е истински спонтанен, дори когато целува някоя жаба, ( поради факта, че обича да изразява желанията си съвсем искрено, просто и първосигнално), точно както природата  е заложила първичните му инстинкти, ( дори  това да са просто моментни състояния).        Всъщност Принцът, (позовавайки се и на теорията на Робърт Фрост), е там където иска да бъде, с когото иска да бъде и прави това, което иска да прави... Може би, защото в противен случай няма да има приказка с Принц. Ще липсва не само една, две , три... а може би  -  повече от сто години..

   Та така... разсъждавайки за характера на Принца, трябва да споменем  и това, колко своенравен е той. Ту търси Истинска принцеса и й залага  капани от грахови зърна, ту търси работливи, красиви и бедни девойки, ту - мъдри и умни жени, дето да  могат да вършат вместо него онази единствена  работа, която му е отредена  в приказния свят, а имено да управлява кралството.(Предвидливият принц ). 

    Тези царствени игрички и забежки, които той може да си позволи,  са всъщност много характерни за типажа на Мъжа- непораснало дете, който не знае какво, с кого и как точно иска, и затова експериментира, не само с грозни влечуги( жаби), не само с беднячки, козарки и смели амазонки., но и със стъклени пантофки. ( тук няма да отваряме тема за Принца  - Фетишист, нито за Принца – Инетелектуалец, който  се заиграва с козарките на: "разгадай гатанката", защото темата би станала много пространствена и обемна). 

   Та наскоро срещнах един познат, който на въпроса ми,  свързан със семейното положение, отвърна, че търси девойка умна, красива, млада, добра и богата, и с тези искрени слова допълни изцяло теорията ми за принцовете и развитието, което те неминуеемо търпят с времето и годините. Май все още се лутат по белия свят, в търсене на спящата. Май все още експериментират, дори с битието си. Май все още трудно порастват...

   Днес за съвремените Принцове, можем само да добавим, че те са видоизменили малко приказния опит за добро или зло. 

   В днешно време ги виждаме напр. иззели ролята на ковчежника и  станали банкери.

   Други са позагубили царствените си обноски и маниери. 

   И обикновено пристигат много по-рано от сто години, (обикновено след 45), но не  на кон, а с порше или лимузина със шест врати.. 

   А в носталгията си по добрия бял жребец - Коня Шарколия, яхат смело  мотори клас Чопър или Ендуро, в шематни кожени одежди, препасали май не меч..( а най-верятно - Зиг Зауер на кръста)..

                                                                                  ( следва)