Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
16.08.2011 17:15 -
Ивайло Балабанов - в читанките!
Автор: nellnokia
Категория: Новини
Прочетен: 3557 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.08.2011 17:30
Прочетен: 3557 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 16.08.2011 17:30
Група във Фейсбук настоява поетът от Хухла да се изучава в училище редом с дядо Вазов
Поезията на един от най-големите ни живи поети - Ивайло Балабанов, да се изучава в училище редом с дядо Вазов. За това призовават над 420 души от различни краища на България, обединени в група във Фейсбук. В поезията на Ивайло Балабанов го има онова мъдро и светло отношение към миналото, което е в състояние да повдигне духа ни днес и да даде на децата ни основание да се гордеят, че са българи, споделят организаторите на групата "Поезията на Ивайло Балабанов - в училище!".
Петицията
Групата е пуснала Петиция с отворено писмо до всички български учители, директори, началници на РИО при МОМН и лично до министър Игнатов.
Поезията на Ивайло Балабанов - в училище! Можете да подкрепите петицията като дадете своя глас и вие.
Авторката на петицията Анелия Гешева набляга, че същинското предложение е не просто Ивайло Балабанов - в учебниците, а АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ПРОГРАМАТА ПО ЛИТЕРАТУРА ЧРЕЗ ВКЛЮЧВАНЕТО В НЕЯ НА СЪВРЕМЕННИ АВТОРИ. А прочитането на стихотворение от един от тях в първия учебен ден е първата стъпка в тази промяна!
Кой е Ивайло Балабанов?
Талантливият поет е роден през 1945 г. в ивайловградското село Хухла. Завършил е гимназия в Ивайловград. Работи по изграждането на "Кремиковци" и язовир "Ивайловград".
Продължително време живее и твори в Хасково и Свиленград. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Член на СБП.
Автор е на книгите "Да се загледаш в звезда", "Окова за щурец", "Парола любов", "Религия", "Тракийски реквием", на поетичния сборник в два тома "Песни за старо вино" и други.
През 1980 г. печели награда от литературния конкурс "Южна пролет". През 1987 г. взема наградата на Съюза на българските писатели, 2001 г. - националната награда "Изворът на Белоногата".
Поетичният сборник "Песни за старо вино" печели "Книга на годината -2004". Получава награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров.
През 2005 г. взема литературна награда за цялостно творчество "Александър Паскалев". Носител е и на орден на Националния съюз на името на Капитан Петко войвода. Лауреат на Националната награда "Пеньо Пенев" за 2008 г. На фестивала "Славянска прегръдка" - носител на голямата награда "Летящо перо" 2010.
Извън сухите биографични данни, кой всъщност е Ивайло Балабанов? Най-точно е казала хасковската поетеса Мина Карагьозова: "... един окован щурец, един поет с преправена бяла риза, един мъж, останал цял живот дете, селянин от Хухла, пръв от своите загърбил хлебните ниви заради поезията, заради една мечта - да се освободи от тежките окови на битието..."
Неговият живот се сбира в две прости думи: "България" и "Обичам". Неговите потомци трябва да го търсят в думата "Любов". Над него горят звездите на съзвездието "Кураж", а той иска от птицата, която е спасил, полет до седмото небе".
БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
Момчета,знам,че вече ви дотегна
и хлябът сух,и голата ракия,
и тежкото небе над тази бедна
страна,в която няма прокопсия…
Великите и царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена,необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна,съвестта-пияна,
а ореолите-алъш-веришни
и луд е,който плаче с Дебелянов
по някакви си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е Свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци,дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши…
Защо е с тях?Защо не е с народа?
Момчета,знам,че е нахалост туй,че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем,дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне както в турско време
"Къде си,вярна ти,любов народна?"
Поезията на един от най-големите ни живи поети - Ивайло Балабанов, да се изучава в училище редом с дядо Вазов. За това призовават над 420 души от различни краища на България, обединени в група във Фейсбук. В поезията на Ивайло Балабанов го има онова мъдро и светло отношение към миналото, което е в състояние да повдигне духа ни днес и да даде на децата ни основание да се гордеят, че са българи, споделят организаторите на групата "Поезията на Ивайло Балабанов - в училище!".
Петицията
Групата е пуснала Петиция с отворено писмо до всички български учители, директори, началници на РИО при МОМН и лично до министър Игнатов.
Поезията на Ивайло Балабанов - в училище! Можете да подкрепите петицията като дадете своя глас и вие.
Авторката на петицията Анелия Гешева набляга, че същинското предложение е не просто Ивайло Балабанов - в учебниците, а АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ПРОГРАМАТА ПО ЛИТЕРАТУРА ЧРЕЗ ВКЛЮЧВАНЕТО В НЕЯ НА СЪВРЕМЕННИ АВТОРИ. А прочитането на стихотворение от един от тях в първия учебен ден е първата стъпка в тази промяна!
Кой е Ивайло Балабанов?
Талантливият поет е роден през 1945 г. в ивайловградското село Хухла. Завършил е гимназия в Ивайловград. Работи по изграждането на "Кремиковци" и язовир "Ивайловград".
Продължително време живее и твори в Хасково и Свиленград. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Член на СБП.
Автор е на книгите "Да се загледаш в звезда", "Окова за щурец", "Парола любов", "Религия", "Тракийски реквием", на поетичния сборник в два тома "Песни за старо вино" и други.
През 1980 г. печели награда от литературния конкурс "Южна пролет". През 1987 г. взема наградата на Съюза на българските писатели, 2001 г. - националната награда "Изворът на Белоногата".
Поетичният сборник "Песни за старо вино" печели "Книга на годината -2004". Получава награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров.
През 2005 г. взема литературна награда за цялостно творчество "Александър Паскалев". Носител е и на орден на Националния съюз на името на Капитан Петко войвода. Лауреат на Националната награда "Пеньо Пенев" за 2008 г. На фестивала "Славянска прегръдка" - носител на голямата награда "Летящо перо" 2010.
Извън сухите биографични данни, кой всъщност е Ивайло Балабанов? Най-точно е казала хасковската поетеса Мина Карагьозова: "... един окован щурец, един поет с преправена бяла риза, един мъж, останал цял живот дете, селянин от Хухла, пръв от своите загърбил хлебните ниви заради поезията, заради една мечта - да се освободи от тежките окови на битието..."
Неговият живот се сбира в две прости думи: "България" и "Обичам". Неговите потомци трябва да го търсят в думата "Любов". Над него горят звездите на съзвездието "Кураж", а той иска от птицата, която е спасил, полет до седмото небе".
БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
Момчета,знам,че вече ви дотегна
и хлябът сух,и голата ракия,
и тежкото небе над тази бедна
страна,в която няма прокопсия…
Великите и царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена,необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна,съвестта-пияна,
а ореолите-алъш-веришни
и луд е,който плаче с Дебелянов
по някакви си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е Свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци,дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши…
Защо е с тях?Защо не е с народа?
Момчета,знам,че е нахалост туй,че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем,дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне както в турско време
"Къде си,вярна ти,любов народна?"
Няма коментари
Търсене
Блогрол