Гледам ровиш  в мита за  света
леко, алчно, набързо и кратко...

Ах, ти лакомник! Търсиш игра,

със изцапани пръсти от сладко.

И каквото полепне по тях,

и каквото разбъркаш, довежда,

хаотичния космос до страх...

Хаотично света пренарежда...

А дали пък за теб не е ред? -

Покрай сладкото с пръстите сраснал:

да се спреш в приказливия век

на върха на езика прораснал... 

Щото сладкото лепне със дни,
щото сладкото цапа и маже,
и оставя по тебе следи:
Ама има ли кой да ти каже?

че от сладкото също горчи,
и световната слава е бреме,
и световната слава дрънчи
и ръждясва...Ма май ти не дреме !


Ех, след толкова  думи и стил
и след толкова ровене вечe
да не вземеш да станеш двукрил
и да литнеш нагоре, човече...