Резки спирачки и стрес! Едно неочаквано спиране, може да ни хвърли в изненада, дори по време на редовния  и задължителен маршрут... Контрола!  Озоваваме се нейде далеч, чак на спирка „Нередовен пътник". Ужасна спирка - „Нежелания"! Никой не е застрахован... и кой ли може да избяга от страната на проблемите?! Важното е, че пътуването никога не спира само и точно там - винаги следва продължение... А продължението на всяко пътуване може да ни заведе  по най- неочакван начин на  друго място. В живота има много изненадващи спирки. Понякога унесени в работа се самозалъгваме, че те никак не са важни. Всъщност  изненадите са солта и пипера.  Обикновено след най-досадните спирки, могат да следват много очарователни и привлекателни местенца.  Днес - спирка  „Шантавелия" например?  Утре -  спирка „Игрички" или просто „Виртуалия". А може би с бутона Стоп  ще поостанем във „Време за себе си". Планирано или не, там е най-уютното кътче на света. Все пак човек подържа връзка със собственото си Аз от раждането до смъртта, а понякога това са десетки години.

Ето, че вече завивам  към спирката на „Малката книжарничка зад ъгъла". Днес ще поостана в „Поезия и Проза" по-дълго от обичайното. Може би защото първо се отбих за малко на спирка „Кеш"  и съм материално подплатена. Днес даже не съм  сигурна, дали  тези спирки са определящи в живота ми, но виждам, че  внасят цвят и разнообразие, както и  неочаквани изненади в предварителния  маршрут по пътя на  сивия февруарски ден. Без тях, целият този круиз, с моя малък вълшебен автобус, май не би имал смисъла на атракция и  би се разпаднал по-всяка вероятност в  житейското си еднообразие... И тук искам да кажа, че всъщност съм много благодарна на човека, който някога  ми подари билета си за този круиз. Жалко, че не можа да остане...