Отдавна знаем, че е тъмно.

И факлите горят добре.

Изгаряха преди душите.

Едни напълно, други – не.

Ала отскоро палят факли

от живи майки и бащи –

незнайни хора, недочакали

с децата си щастливи дни.

Гори животът им, презиран.

Телата им горят пред нас.

Небето погледа си скрива,

а ангелите са без глас…

А дяволите са втрещени -

днес изгоря една жена.

Човешките сърца са спрели –

Тиктака само тишина…

Отдавна знаем, че е тъмно.

Сърцата нека да горят.

И съвестите да са будни.

Площадите да имат чест

да угасят пожара страшен,

но да разпалят смелостта,

която в пламъка опасен

ще влезе да спаси света.

                                   Н. Господинова