" Любовта е спасение... любовта е свобода, а свободата е липса на граници - затова свободният човек е Бог! Но не е нужно да е светец..."   Та романчето се казва "Опитомяване на дявола" , но със самите дяволи няма много общо. Дяволът е метафора на нашето вътрешно Аз. Нашите слабости са нашите дяволи.. за да ги надмогне героинята извървява дълъг път. Книгата започва малко тежко, със самоубиството на съпруга на главната героиня.Тази смърт , между другото не е описана страшно, но е в основата на всички събития в живота на главната гериня СофИя.В романа обаче има много мъдрост и много опит. Лично аз си отбелязвах места , към които после пак да се върна и препрочета. не е лесно да отглеждаш и възпитаваш деца, че и внуци... Всъщност във философски и житейски план книгата е изключително интересна с прозренията на героинята...   " ..в думите има скрита черна и бяла магия: те могат да дават , но и да отнемат. Какво е имало преди началото? Само ХАОС. Хаосът е бил суровият материал, а словото го е опитомило.. И ако Господ е Бог, това е не поради неговото могъщество, а поради избора , който е направилТой не е бил длъжен, но се е превърнал в творец. И това го е превърнало в Бог!.."
  Намерих лимк и за електронаен вариант на книгата   http://svetlana.knigite.bg