Като Калина - Галена Воротинцева
(кликнете на заглавието)

Наградена в националния конкурс за поезия “Още стихове за вечните неща” – 2009 г.
3 място Конкурс” В полите на Витоша” 2010г., София
1 място на конкурс „Мелнишки вечери на поезията” 2010г.

 Вмешателство

 Ако съм пясък на морския бряг-

вятър ще търся да вляза в окото ти-

там ще се свия - прашинка без праг -

да ти изцеждам сълзи от дълбокото.

 

Или да можех да стана за миг

камъче дребно в лятна обувка -

знам, че дори да не те заболи -

ще ти убивам през плитката скука.

 

Ще ме настъпваш, но аз ще търпя-

да ти досаждам през скрита пролука.

Ще ме изровиш от свойта пета

късно - когато мехурът се спука.

 

Искам да стана на луда вълна,

ситно накъдрила вятър в  перчема-

само да легнеш  до мен на брега -

ще те залея - дъха ти ще взема!

 

Само че с тебе и мен ме боли.

Ето салфетка за прах във очите.

Сух си все още – прибоят мълчи.

Прав ти път. И си плюй на петите.

 

otnovo no6ten horizont-tolkova kratak v dalgata prozra4na no6t. ne moga da te vidia kak se promakva6 v zaklü4enata mi du6a i ot tam iznasia6 tolkova ne6ta.radvam se ,4e pazitelkata na moite sakrovenia te propuska da vzeme6 tolkova slova za da 4uia ehoto im. Bog te e daril da go pravi6 s lekota. 6te bade6 ve4na!