2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 6440 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 23.07.2010 18:30
ПРОЩАЛНО
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
цитат от Анонимен коментатор.
" На днешната дата е разстрелян един истински човек и творец, достоен да бъде наречен ЛИЧНОСТ - Никола Вапцаров! Никой в цялото интернет пространство , нито от тук подсмърчащите не се сеща (и не знае) за това трагично събитие на този ден! Въпреки, че когато чуете името на поета веднага сте готови да запеете пролетарски химни и да употребите името му за куха пропаганда, така, както се правеше десетки години"
"...Има думи, които пробиват
на сърцето коравия щит
и наливат отрова вонлива
от жлезите на свойте зъби.
Не, за тях аз не искам да пиша,
аз съм толкова девствен и млад,
че гърдите ми искат да дишат
на живот, а не на тяхната смрад..."
Биографични бележки
Роден на 24 ноември - нов стил 7 декември - 1909 година в град Банско. Учи в Разложката гимназия (1924-1926). След това по волята на баща си учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), като е на практика, първо на кораба "Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба "Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид. Мечтата му е да учи литература, но материалното положение на родителите му налага друго. Постъпва във фабриката на "Българска горска индустрия" АД в село Кочериново - като огняр и после механик. Уволнен през 1936 година, след тежка безработица постъпва като техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През 1940 събира подписи из Пиринско, по т. нар. "Соболева акция". Заловен за това, съден, интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски. Арестуван, заради тази работа, през март 1942 г., на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян.
...за тайнствената любов на вапцаров
Повече от половин век живее и се разпространява една красива любовна легенда за Вацаров и актрисата Иванка Димитрова. Дали не е дошъл моментът най-накрая да узнаем каква е истината?
Голямата актриса Иванка Димитрова до смъртта си не изрича нито дума в публичното пространство за интимен роман между нея и поета. Цял живот пази гордо мълчание дори пред най-настойчивите директни питания на вапцароведи и журналисти. Дали защото й е било непоносимо да оголва толкова лични преживявания , които не бива да се споделят с публиката? Или защото е съпруга на друг при това висш партиен функционер след 9.ІХ.1944 г.? Или защото с женска солидарност е опитала да пощади чувствата на Бойка Вапцарова?
снимка на Иванка димитрова
Спомени на майката на Вапцаров
Тя о не беше само артистка. Бе замесена от неговото тесто, с неговите и идеали и участваше активно в антифашистката съпротива. По-нататък и тя пострада. Арестуваха я, съдиха я, интернираха я в концлагера "Свети Никола". Едва оцеля в онова мътно и жестоко време. Та пресекли се пътищата им с Никола в нелегалната борба, общите им цели и духовната нагласа - той в поезията, тя в изкуството, ги сближили още повече инеусетно пламнала обичта в сърцата им
Тази обич окрили Никола и осмисли по-пълно живота му. Но тъй си остана тя само в душите им, неосъществена до естествения є край. Защото обстоятелствата, които им попречиха да се съберат, бяха много сложни, а и моралът им, както вече рекох, беше друг.
" За него Животът, направил бих всичко...."
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
но и човек!толкова много е изписано за пролетарския поет Н. вапцаров, че ми се искаше да си кажем нещо за човека - никола и за любовната му поезия. Още повече че днес има повод...