Аз съм учител в България.

   Бих искала да бъда на много места по света, но съм здраво закотвена тук със своята скромна заплата и затова пътувам само мислено.

    Аз не съм Езоп или Ханс Кристиан Андерсен. Не разкривам истината чрез безбройни басни и приказки. На хората им омръзна  да слушат приказки и басни.

    Аз  не съм Мари Мак Клеод Бътюн, която строи голям колеж за своя народ. В България има много просторни и големи училища. В тях няма „оранжеви щайги”, а истински чинове. Само че в малките села и градчета, тези училища са  полупразни, защото децата и родителите им  мигрират там, където има работа. Селата обезлюдяха и опустяха, а някои училища вече не отварят врати...

    Моите първи ученици... Те  са вече на 30... Присъствала съм на сватби, кръщенета и изпращане  зад граница... Да. Голяма част от тях не остават в България. Скамейките на техните чинове отдавна са празни...

     А аз? Аз се боря ежедневно, мирно и тихо, стачкувайки, пишейки лозунги, справки  и стихове. Аз съм учител в България..  Боря се като Бел Кауфман “Нагоре по стълбата..” Попълвам всеки ден  декларации, подписвам се на заповеди, оформям портоколи, правя списъци, статистики, водя отсъствия и присъствия, обобшения, обучавам се допълнително в курсове, правя разпределения и се самосезирам при неизпълнението им, протоколи, главни книги, съвети, методически обединения, семинари... стъпка след стъпка, стълбата води в море от бумажтина.

        Понякога, в един ден ми се е налагало да бъда актьор, психолог, манипулатор, журналист, сестра и лекар, треньор и играч, търсач на изгубени вещи, шивач,  заместник родител, водач, защитник, следовател, съветник или  просто приятел..              Обучена съм на много неща.и все още се уча, но най-вече  на това как да  не спираме да се учим през целия си живот.

       „Аз съм парадокс. Говоря най-силно, когато слушам най-внимателно”... и много, много тихо, когато искам да ме чуят всички. Забравям лесно обидите и прощавам, макар че на мен няма кой да прости....

       Лекарят се грижи за физическото здраве, но защо подценяваме  духовното здраве, за което се грижи учителят.

      Архитектът строи вековни монументи и сгради грижливо, но само върху здрави терени. Учителят изгражда постепено, с любов  и постоянство своята творба, но не може сложи класификация: от това нищо не става... В замяна на това най-палавите и най-трудните деца са тези, които дълго помнят своите учители.

     „Е, аз съм воин. Всекидневно водя битки с надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но  имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедима.”

    И така... аз съм учител...

  „Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата на човечеството”...  Сократ, Букър Т. Уошигтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън,  Берон, Климент Охридски, Лио Баскаля,  Мойсей и Исус...

     Днес, в навечерието на Празника на Светите учители Кирил и Методий, знам, че

 „ ...съм всички онези учители, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.”

      И тъй съм  учител не къде да е, а в България, на мен се пада голямата чест да градя  нейното бъдеще, защото съм здраво закотвена тук...

към това, което правите, колкото и недооценено да е... и сте напълно права - учителят е заместник-родителя на учениците си - та нали децата ни прекарват повече време с вас! бъдете жива и здрава и ви желая дух, който да предадете в класната стая.

Всъщност проблемът е в системата и в ниското заплащане на този отговорен труд. Та децата са бъдещето на България. На какво биха ги научили хора, чието самочувствие, системата подтиска като финансова обезпеченост, Не става въпрос за много пари. Става въпрос за жизнен стандарт. Учителат ще предаде и част от самочувствието си на вашите деца... не само с обич и знания ги дарява той...

АЗ, БУКИ, ВЕДИ, ГЛАГОЛИ, ДОБРО...

АЗБУЧНА МОЛИТВА НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ
(почти поезия)

Аз съм учител.
Български учител.
Високо квалифициран.
Граждански ангажиран.

Делото ми е свято.
Ежедневието училищно – богато.
Животът ми е обречен на него.
Завинаги!
Истина ви казвам!

Йовковата бяла лястовица търся и питам:
Кога ще се чуе моят глас?

Любовта към децата ме води.
Милост не прося!
Нужен съм ви, но неразбран.

Оценете ме достойно!
Проумейте!
Разберете!
Съдбата на България зависи и от мен!

Търпях прекалено дълго.
Успях да съхраня в себе си духа на будителя
– въпреки всичко.
Фалшиви обещания не ще ме купят.
Хляба си насъщен с труд изкарвам.
Цената на ДОСТОЙНСТВОТО МИ е висока!
Човек съм и имам гордост!
Шанса си не искам да пропусна
щастлив да бъда тук, в България.
Ъгълът, за мене отреден,
юзда на устрема ми не успя да сложи.

Ясно заявявам: ЖИВ СЪМ! ТУК СЪМ!

От А до Я - през всичко ще премина
и пак ще бъда БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ!

Мима Кондова
Славка Христова
ОУ „Й.Йовков” гр.Ямбол

***
Имам една молба:
Бихте ли добавили към блогвълната този постинг:
http://mamas.blog.bg/izkustvo/2010/05/21/v-navecherieto-na-nai-svetliia-praznik.549259
Благодаря!

Какво да ти кажа...
Много мазохистична професия стана учителството.
Дано имате сили да издържите в тази гилдия...

Всичко си казала!
Поздрав!

Neka da vi e 4sestit praznika Balgarski u4iteli .da ste jivi i zdarvi nai ve4e i sega -kato znam na kakvo ste podlojeni i kak uspqvate da se spravqte sas tezi dneshni uchenici .Vie ste za rekordite na Gines .az sashto imam dvama uchenika i se stremq da spazvat nujnoto uvajenie kam vas i ne samo kato uchiteli nai veche kato hora , kato lichnosti .Bog da vi pazi

Въпреки усилията на мнозина, учителската професия остана най-малко покварената измежду всички останали. Да са живи и здрави учителите и най-вече онези от тях, които осъзнават важността на работата си.

... самотни, поне така звучи.

Успех и много радост в благородната Ви професия.

Много истинско и емоционално....

че сме закотвени в безнадеждно пребиваване в собствената си родина, защото така изпълняваме дълг, който никой друг не е в състояние да изпълни. Уверявам коментиращите тук, че некадърни учители почти не са останали. Сред нас не оцеляват продуктите на "учи, мама, за да не работиш","гилдията" е по-пълноценна от всякога, но всеки звучи така "самотно". Обществото и управляващите се отнасят крайно лицемерно към хората, които обучават децата им, какво очакват от децата си след това. Сещат ли се хората какво означава да създадеш уютна среда за 200-300 човека, а и да изпълниш ДОИ /държавните образователни изисквания - административни разпоредби, осигуряващи сигурност и надеждност на образователния процес/- функциите, изредени така точно от nellnokia в постинга, това означава. Мазохизъм ли, вдъхновение е думата. Затова учителят е парадокс/цитирам авторката/, който изисква усилие на сърцето, за да бъде разбран. Благодаря, nellnokia за постинга.

не е моята държава! ;)

цунк от мен и горе главата!

Протягам ръка за поздрав!!!

Толкова ли са идеални учителите? Смазани от чудовищната действителност, пионки на нагли родители и непоносими ученици, имат ли изобщо възможност да проявят себе си? Извън всичко това, няма ли все още сред тях елементарни, посредствени и скучни?
Просто да погледнем от всички страни проблема.

Много силно есе!
Поздравления!:)

Може би има.. Зависи от гледната точка. Човек не може да се харесва на всички, нали? За едни деца учителят е супер, а за даруги - не...Няма еднозначност в това отношение...

Честит Празник на всички, чийто труд е свързан с Празника на Българската култура писменост и книжнина!!

В навечерието на празника ни, който напоследък малко ми присяда, те поздравявам и за написаното тук! Търпение и кураж, колежке! На Полигор, относно критиката:

- Да, има шанс да проявим себе си, ако стане някакво чудо и родителите разберат, че не ние сме враговете им, а управляващите - че не заслужаваме да ни третират като овце. Елементарни, посредствени и скучни хора има във всяка професия.
Поздрави на всички, които милеят за родната просвета, и не само на приказки.:)

И сам воинът е воин. Нали! Честит празник!

Да ни е честит празника!

Духовността е неговото поприще!
Да ни е честит празника!

Опитай! Лесно е! Дрън, дрън, пляс!

Сигурно ще си забавен...за един ден!
В това съм убеден!

..А утре?

Искам да ти честитя специално този празник, Пегас!Пишеш грамотно. Дължиш това не само на себе си! :):) Обичаш да се изразяваш писмено, явно имаш потребности, свързани с идеята на 24 май! :) Може би само трябва да обърнеш внимание на начина, по който изписваме пряката реч..Нищо лично.. Аз уважавам инакомислещите и хората склонни към самоирония...

Наесен синът ми ще е първи клас. Аз съм спокоен, защото вярвам на учителите. И съм сигурен, че ще го направят (с моя помощ) човека, който трябва да бъде....Поздравявам те!

Радвам се на малкия първокласник! Моето училище не е голямо. Събираме само по три паралелки годишно. Но! Всъщнозт това е голям плюс. Децата наистина са гледани и обучавани добре. Влизат в една система , в една образователна степен, която дава добри резултати. Ако и родителят се включва, ако е информиран - нчма нищо страшно!:):) Успех ! :):)