оголях като пушка от много вълнения.

Гледам джоба си шоково как изтъня,

(по)етично животът, (без пари) обедня...

Колко рими изписах,  стихоТВОРЕНИЯ,

колко нощи (без)сънни на рев и вълнения,

на пазара кебапчета ако редя,

ще изкарам не рими, а пари и храна...

... безпарично битът ни богат е с мечти,

щото гладен мечтаеш за утрешни дни,

ама кой днес  желае да живее за утре -

Затова ще продавам дори на сергия

и на чужди езици ще въртя търговия,

даже рими ще пея, когато в дима

(смехо)творно кюфтета редя и пека...

К"во да пра"иш!? Животът е (не)поетичен.

Криза, братче! Светът стана вече безХИЧен!

... поетесите бяха по татово време

 по-обути и сити (и не на колене...)

... грозно пачките  в джоба шумят и се кискат,

да си дърпат косите със римите искат,

няма прошка и тук , женски бой, стълкновение

най- накрая във рими изля се проЗРЕНИЕ...

Няма как да избягам от тези куплети,

(поетеса с кебапчета и със брикети)

 стана приказен кризисен натурализъм,

(не)поетичен,  (не)реализъм...

 п.с. ... (не)клиширан, поетически  СПАдддд, изстрелял