Шалом, България!

 

Днес, 10 март 2011 г., се навършват 68 години от спасяването на българските евреи. Факт, който за съжаление дълги години беше премълчаван и на който историята и до ден днешен все още гледа от различни позиции. Факт, който си приписват като заслуга различни политически фигури, общности, партии, царски особи.

Описван е като драматичен процес от правителствени опити за ограничаване правата на евреите и народна съпротива срещу това, като лична битка на цар Борис да запази своя приятелски еврейски кръг, като спонтанен акт на българското население.Всъщност факт от изключително важно значение. Факт, който означава живот и така обезсмисля всеки спор защо и как.

Фактът, че нито един български евреин не е изпратен през злополучната 1943 г. в концентрационите лагери в Полша.  България спасява всичките свои 48 000 еврейски поданици. Дания е другата европейска страна, която спасява своите евреи - в рамките на няколко дни те са прехвърлени в съседната неутрална Швеция. Други групи от евреи също са били защитени от депортиране и на други места като резултат от действията на личности:

Раул Валенберг (посланик на Швеция в Унгария, спасил живота на хиляди),

Оскар Шиндлер (немски фабрикант в окупирана Полша),

Сугихара (японски дипломат).

Два са основните въпроси, които можем да си зададем на този ден. Защо българските евреи не са стигнали до Треблинка и Аусшвиц? И защо този факт е спорен?   В отговорите, които ще  потърся ще заложа само факти. Надявам се сами да си дадете отговорите.

От най-стари времена по нашите земи наред с другите народи, живеят и евреи. Присъствието им  на Балканите датират от втори век. За това свидетелства  камъкът от Ескус (село Гиген), с паметен надпис на латински. Синагогата в Пловдив  датира от III-IV век, а по време на Първото българско царство пристигат еврейски заселници от т.нар. романьоти. Втората компактна маса евреи, се преселват у нас от Унгария, Бохемия и Бавария през XI век, са ашкеназите. Цар Иван Александър пък се жени  за еврейката Сара, приела християнската вяра под името Теодора, която е и майка на българския цар Иван Шишман.

След Освобождението от  турско робство, евреите в България се реализират в условията на толерантно отношение от страна на българите. Търновската конституция гарантира еднакви граждански права на всички общности в България, вкл. и на евреите.

Българските евреи участват активно в защитата на Отечеството през Сръбско-българската война, както и в Балканските войни, а в началото на 30-е години в Еврейската болница  в София е открит паметник в памет на загиналите за свободите на България евреи. В София е построена и най-голямата в Европа сефарадска синагога.

Дългите години на мирно съжителство и верска търпимост, сближило двата народа и през тежката 1941 година, когато е приет Закона за защита на нацията и евреите са подложени на някои репресивни мерки и ограничения, те продължават да живеят доста по- свободно, в сравнение със своите съотечественици в Полша, Германия, Чехия, Италия. Естествено, че са задължени са да носят давидова жълта звезда. Интересен факт е, че някои от тях поставят образа на Царя или Престолонаследника в тях – манифест на привързаността към царската династия. Всеизвестен е фактът, че цар Борис е обслужван от доста еврейски фамилии и самият той и царицата са ходатайствали за паспорти на свои близки приятели от еврейски произход, във време, когато една Румъния напр. лишава от поданство еврейското си население.

Защо тогава този факт е пренебрегван? Нима животът на спасените и техните поколения е по-малко ценен от живота на датските или чешките евреи?

България, макар и неутрална страна е стратегически съюзник на Хитлеристка Германия, упрявлявана е от представител на Сакскобурготите и към нея са присъединени окупираните от немците територии на Егейска Тракия и Вардарска Македония. Да, България спасява всичките свои 48 000 еврейски поданици, но не успява да спре депортирането на 11 000 евреи от придадените към България по време на войната нови територии.

Дали българското правителство е допуснало това, заради прогерманската си ориентация или защото не е разглеждало еврейското население в тях като български граждани? Дали просто е било дезинформирано за датата и времето на транспортирането им?  Когато влаковите композиции били засечени на българска територия, вече е били твърде късно за каквото и да било. За съжаление евреите от Тракия и Беломорието остават жертва на плановете на нацистка Германия за унищожение на евреите от Европа.

 И все пак, каквото и да кажем днес, най-важното е, че някъде, някога, в една малка Балканска страна, наречена България са спасени от лагерите на смъртта Треблинка и Аусшвиц, около 48 хиляди човека. Другото, с което си струва да се гордеем е, че не някой друг, а ние българите сме направили това. И понеже на прага на живота и смъртта всяка суета е безсмислена, нека на този ден, почитайки живите си спомним и мъртвите...

Шалом, България! Барух хаба!

 

Българският народ винаги е бил толерантен към чуждите етноси... И Левски, и Ботев са били толерантни - те не са против турския народ, а срещу Чуждата власт, срещу Българското чорбаджийство, срещу Робството... Жалко за ограничените "партизани", които поставят всеки етнос под общ знаменател и търсят само негативното...

Тринадесет вековната Балканска история на България е неизчерпаем източник на информация за доверчивостта, толерантността и уважението на българите към всички страни и народи, към националната им идентичност и желание за свободно развитие. Създали своята държавна организация в годините на зараждащата се човешка цивилизация, българският род извървява дългия път от Алтайските планини, Хиндокуш и Памир, през Кавказ, Кубан, Волга и Дунав. Възстановили си трайно земите на Балканите, в Мизия, Тракия и Македония, водачите на нашия род съумяваха със силата на справедливостта да привличат доброволно под покровителството на основаните от тях държави множество племена и народи, показвайки привързаност към толерантността и взаимното зачитане на обичайното право на всички етноси и етнически групи; гарантиране на икономическата свобода чрез равноправен търговски обмен и символични данъци; превръщане сигурността на държавата в дело на всеки неин поданик; осигуряване на равен старт чрез подбиране представителите на държавния елит според добродетелите, способностите, доблестта и заслугите, показани на бойното поле и в дни на върховни изпитания. Доблестни мъже, с елитно образование и възпитание, положиха основите на Третата Българска Държава, като държава на българите, целокупна и непокътната, където се почитат Конституцията и законите.
Неоспорим е факта,че цивилизована България никога след полу-освобождението си от турско робство не е водила завоевателни войни. Няма нито едно българско правителство което да е проявило завоювателни амбиции за завоюване изконни земи на съседни нам страни и народи: към Сърбия - за Шумадия или Косово; към Гърция - за Пелопонес, Тесалия, Епир, островите Крит или Кипър, към територии на Турция, Румъния или Албания. Нещо повече. Няма нито едно българско правителство до днес, което дори чрез политически и дипломатически път да е поставило въпроса за възстановяване на изконните български земи, незаконно отнети от позиция на силата от съседни и чужди нам държави, някои от които дори вече несъществуват. Срамен и позорен е дори факта, че съвременна България допусна върху собствени изконни български земи да се създаде нова сърбоманска държава Македония. И днес България продължава да граничи само със свои земи и свое население.