Навярно 3 март е от ония дати, които нито историята, нито хората могат да забравят. Няма режим, няма политическа фигура или строй, които да заличат значението му, защото борбата - явна и тайна, защото израстването - бавно и мъчително, защото гробовете - знайни и незнайни, са го превърнали в символ на България.

След цели 482 години забвение, България е отново  на картата на Европа. Голяма и малка, велика и бедна, разпокъсана и обединена, победителка или победена - тя съществува и днес, и само това е важно.

Но 3 март не е ден като всички останали. Този ден има много лица, има много значения. И въпреки всичко, в него се крие смисълът на нещо значимо, нещо което не може да бъде помрачено по никакъв начин.

Да! 3 март не е случаен ден, нито за България, нито за Русия. Това е дата, свързана с възшествието на престола на младия император Александър Втори и денят на освобождаването на крепостните селяни в Русия (в 1861 г). Дело, за което руският император е получил прозвището Александър Втори-Освободител.

Днес, пред Народното събрание, в центъра на София, ние българите сме издигнали негов паметник. Дали от благодарност или по някаква друга причина, това е Царят Освободител и за нас, а 3 март дата, чакана цели пет века.

Този дата, която постави началото на Третата България. Една страна, на която историята е отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на Великите сили.

В ранната сутрин на 3 март, в  малкото градче Сан Стефано, намиращо се на 12 километра от Константинопол, руският посланик граф Игнатиев, изготвил документите на Договора, получава с тайна шифрограма нареждане от министър-председателя Горчаков: Договорът, който трябва да бъде подписан, да има характер на "обикновен прелиминарен (предварителен) протокол", т.е. подлежи на одобрението на останалите Велики сили.

В крайна сметка Сан Стефанският мирен договор е просто дипломатически блъф и тактически ход на руската дипломация. В паметна записка на министър-председателя Горчаков до императора, написана малко преди подписването на Берлинския конгрес, се казва:

"Вътрешната слабост на Русия, не ни дава основания да вярваме, че със сила можем да защитим завоеванията, постигнати чрез войната от 1877-78 г.. Още от самото начало аз гледам на прелиминарния договор с турците като на полезна тактическа стъпка, която отговаря на руската стратегия по Източния въпрос. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към балканските народи. По този начин ние ще запазим репутацията си на техен покровител. Що се отнася до предстоящото му унищожение под натиска на западните ни съперници, то толкоз по-добре за Русия, тъй като това ще увреди тяхното влияние на Балканите и още повече ще увеличи нашия авторитет."

Царското правителство постига целта си. Русия дава доказателство на българите за добрата си воля и запазва своето силно влияние на Балканите, а те от своя страна приемат своята освободителка с искрена благодарност. Естествено ревизията на договора ще стане известна по-късно. Но недоволството от нея ще се насочи срещу  руските съперници Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката ще се утвърди трайно.

 

„Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторйята, века,

нека е трагично името ни, нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак,

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!"

/ Епопея на забравените- Иван Вазов/

 

За нас, българите, 3 март е ново начало. С него България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Решен е проблемът с легитимността на българската държавност. Санстефанска България с малки изключение припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население.

България я има.

Но на каква цена?

Този  договор създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878.

Българите винаги са празнували този празник. От 1888 той започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Като национален празник денят е отбелязан и през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г. с решение на парламента датата е обявена за национален празник на страната.

Честит национален празник, Нел - важни за нас българите неща припомняш:)

Честит да ни е 3 март - денят, в който България пак се появи на картата на европа след 482 години отсъствие.!

Пълно лунно затъмнение уплашило ...
http://pitagorid.blog.bg/technology/2009/05/12/liubopiten-fakt-ot-bylgarskata-istoriia.333730

Пълно лунно затъмнение уплашило Сюлейман паша по време на Шипченската епопея „Появяването на небесното това чудовище така внезапно, прекъсна на минутата нападенията на турците”, пише в спомените си опълченецът Михаил Манчев.На 21, 22 и 23 август се честват боевете на връх Шипка. Едва ли има българин, който да не знае или да не е чел за епичните боеве, които са водили българските опълченци и руските войни там. За тези събития от българската история са изписани хиляди страници и трудно ще се намери нещо, което да се допълни към тях.
И все пак съществува един любопитен факт, за който много малко хора знаят, а в историческата ни литература не се споменава дори дума за него. (Поне аз никъде не съм срещал, макар да съм търсил в много източници.) Този факт, колкото и незначителен да изглежда, все пак би могъл да има някакво, макар и косвено, психологическо влияние върху събитията по онова време.
За какво става дума?!
През 1961 г. от територията на България станахме свидетели на едно изключително рядко природно явление - пълно слънчево затъмнение. По щастливо стечение на обстоятелствата такова явление бе наблюдавано за втори път от България и през 1999 г. През онази вече доста далечна 1961 г. аз бях само на 11 години, но това явление се запечата дълбоко в детската ми памет. И сега си спомням емоциите, с които си опушвахме стъкла с парафинови свещи, за да го наблюдаваме. По този повод моят дядо ми разказа тогава една интересна подробност, която той пък запомнил от своята баба. По време на Руско-турската освободителна война тя е била на 17 години и имала много спомени от нея.
Дядо ми е родом от с. Васил Левски, Карловско, а като трудовашки уредник е участвал в изграждането на Паметника на свободата на връх Шипка. По време на откриването му през 1934 г. той дори се е срещал с живи опълченци. Та неговата баба му е разказала следното: когато руснаците и турците са се биели горе на Балкана, Господ изпратил “знак - поличба”, като скрил грейналия месец за известно време от небето и го направил кърваво червен. В Карлово се носели слухове, че това страшно много изплашило фанатизираните турци и внесло смут и паника сред тях. (Знае се, че Луната е символ на Исляма и това естествено се е приемало като фатален знак.)
Всеки би се досетил, че става въпрос за пълно лунно затъмнение, станало точно по време на тези епични боеве. Историята силно ми впечатли. Звучеше ми като легенда. Много години по-късно често си спомнях за нея. Търсил съм някакви исторически доказателства за това, което ми разказа моят дядо. Прерових много исторически хроники за войната, но не намерих дори намек, че такова явление наистина е станало.
От един “вечен” лунен календар успях само да установя, че на 23 срещу 24 август 1877 г. по нов стил (11 срещу 12 август по стария стил) е имало пълнолуние, което по принцип не изключва възможността да е имало и пълно лунно затъмнение. Второто явление обаче е много рядко и такова съвпадение би било истинска сензация. Все пак не губех надежда, че това не е легенда, а е истина. И ето че преди десетина години най-неочаквано успях да се добера до това изключително любопитно историческо доказателство. Веднъж случайно ми попадна една интересна астрономическа компютърна програма, с помощта на която могат да се изчислят моментите на слънчевите и лунните затъмнения в произволна точка на земната повърхност за период от най-дълбока древност до далечно бъдеще. Веднага се сетих за разказа на дядо ми и след кратка проверка с изненада и за мое най-голямо удоволствие открих, че това, което е казала моята пра-пра-баба, не е легенда. На 23 срещу 24 август 1877 г. (11 срещу 12 по стар стил) е имало пълно лунно затъмнение.
Нещо повече, това затъмнение е било едно от най-продължителните през ХIХ век, наблюдавано от нашата страна. Може би малко хора знаят, че шипченските боеве продължават цели шест дни - от 9 до 14 август по стар стил, а не само три както е известно най-вече от стихотворението на Иван Вазов “Опълченците на Шипка”. Кулминацията обаче е към 17,30 часа на 11(23) август, когато на позициите пристигат първите стрелци на ген. Радецки, качени по двама на кон, и веднага се включват в боя. Проходът е спасен и до 20 часа турците са били отблъснати.
С настъпването на нощта боевете стихват, а до полунощ на върха пристигат всички части, командвани от ген. Радецки. Точно в тази нощ (какво изключително съвпадение) е станало въпросното лунно затъмнение. Дори само този факт е заслужавал вниманието на историците. В по-подробните исторически хроники например се споменава, че Сюлейман паша в същата нощ е изпратил донесение до турския султан, в което се казва: “Ако до сутринта руснаците не се опитат да избягат, то утре на разсъмване ще възобновя атаките и се надявам, че с помощта на Аллах тоз път ще успея да завладея прохода”.
След като се добрах до този астрономически факт, аз продължих да си задавам въпроса наистина ли никъде не се споменава за този феномен в историческата ни литература? Продължих да търся източници, където би могло да има такива данни, и ето че с доста усилия се добрах до оскъдни, но все пак автентични данни, които недвусмислено потвърждават факта на затъмнението.
В сборника: “Освобождението 1878 - Спомени”, (издателство Български писател, 1989 г.) са публикувани спомени за Руско-турската освободителна война на останали живи опълченци, преки участници в боевете на Шипка. Ето какво четем там:
Из спомените на опълченеца Михаил Ефтимов Манчев, родом от гр. Сопот, единадесетий август 1877 г. (стр. 196 от сборника):
“...До вечерта борбата трая и от време на време се усилваше, но никаква опасност не грозеше защитниците вече. През тая вечер турчинът не се оттегли, както първите две вечери, той нападаше - искаше му се поне през нощта да свърши нещо, но едно небесно явление му предсказа, че се лишава вече от възможността да сполучи, и той се оттегли.
Това небесно явление ето какво беше:
Тъкмо посред нощ, когато Сюлейман се бе решил по хладината да превземе позициите или остави да избият всичката му войска, а той сам-саминичък да се върне при дяда султана и му поднесе поздравленията, които още от първий ден и до тая минута защитниците на върха не преставаха да го молят да поднесе, на тъмносиньото безоблачно и прозрачно небе се появи величествено явление - месецът затъмня! Той затъмня, но не цял: едно малко червено кълбо се не изгуби от пред очите на присъствующите на тоя връх. Появяването на небесното това чудовище така внезапно прекъсна турците, които го имат за свой герб, щото на минутата те прекъснаха нападенията и наконец пълна тишина се възцари на върха и трая до сутринта...”.
Из спомените на полковник Стефан Иванов Кисьов: “Действията на III Дружина - Възпоминание” (стр. 72 на същия сборник):
“...Нощта както и миналата, беше тиха и ясна. Месецът освещаваше предметите, които се виждаха както дене. Турските стрелци стреляха по отделни движущи се человечески фигури. На небето не се видеше нито сянка от облачец. Но ето месецът изведнъж започна да тъмнее.
- Що е това?
- Месечно, месечно затъмнение - завикаха опълченците. И действително, целият месечен кръг се покри с черна завеса и на преди минута осветената земя настана непроницаема тъмнина. Турците са народ суеверен и както е известно, в затъмнението на Луната те виждат работа на дявола. Откри се твърде честа пушечна стрелба, но този път не по нас, а по месеца. След няколко минутна стрелба по него черната завеса, като че ли уплашена, постепенно започна да се вдига, догдето най-сетне съвсем изчезна и Месецът пак си засвети”.
Из спомените на Стефан Генков Кисьов (интересно съвпадение на името и фамилията) - “Спомени...” (стр. 628 на сборника), по това време намиращ се в Истанбул (Цариград):
“... На 9 август същата 1877 год. (б.а. - вероятно авторът е допуснал грешка в точната дата) около 3 и 1/2 часа вечерта по турски, стана месечно затъмнение. В Цариград има повече от 4000 джамии и на всяко минаре се бяха накачили по няколко ходжи. Те от всички джамии почнаха да пеят умилно и след малко, като по даден от минаретата сигнал, почна да се гърми с пушки и пищови отвред. Много се изплашиха християните, защото не знаеха защо става всичко това. Изпокриха се християните в миши дупки, за да се запазят от клане. Ходжите пееха и пушките гърмяха, докато се дигна затъмнението. От този ден духът на турците поотпадна. Това стана, след като българското опълчение се би със силния Сюлейман паша при Стара Загора и се оттегли на Шипченските височини”.

БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ

Петко Ст. Петков

web

В календара на официалните български празници има няколко, които се определят като "национални". Това са: 3 март - Ден на освобождението на България от османско иго; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември - Ден на Съединението на България; 22 септември - Ден на независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители. Останалите пет официални празника са: Нова година, 1 май - Ден на труда, 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Коледа, Рождество Христово и Великден (информацията е от сайта на Народното събрание http://www.parliament.bg). Прегледът на специализираната историческа литература показва, че липсва интерес към проблема за формирането на научно аргументирана система от "национални празници"; невинаги е ясно какви ценности и национални постижения почитаме, отбелязвайки тържествено изброените дни; трудно е да се твърди със сигурност, че всички те са "национални", т.е. всебългарски; редица важни исторически дати и събития все още остават извън списъка на обявените за "официални" национални празници: 27 февруари - учредяването на Българската екзархия през 1870 г. - първата законнопризната общобългарска институция, 16 април - приемането на първата българска конституция в Търново през 1879 г., 17 април - изборът на първия български княз след възстановяването на българската държава през 1879 г., 20 април - избухването на най-голямото и най-успешното българско въстание за освобождение от османско иго през 1876 г. и много други. Настоящото кратко изложение е само опит за провокиране на така необходимата научна дискусия по темата; авторът споделя своето разбиране, както и различни аргументи против или в подкрепа на някои от изброените национални празници. Разполагането на мисловната конструкция на фона на "българския национален идеал" (Петков 2003: 127-138) е свързано с убеждението ми, че няма друг по-мащабен, общобългарски критерий, който да осмисля или обезсмисля значимостта на паметните исторически дати като "национални празници".

Три от настоящите официални празници са свързани с важни политически събития от следосвобожденската ни история. Това са 3 март - денят на подписването на прелиминарния (предварителния) Санстефански договор в края на Руско-турската война 1877-1878 г., 6 септември - денят на обявяването на Съединението между Източна Румелия и Княжество България през 1885 г. и 22 септември - денят на обявяването на независимостта на България през 1908 г. Първоначалното впечатление, че изборът точно на тези три "национални празника" е недостатъчно аргументиран и се основава на твърде еднозначното разбиране за предимно национално-политическата същност на българския национален идеал, както и липсата на ясен критерий защо именно те са предпочетени от списъка с важни и същностни за националната ни идентичност исторически дати, би могло да се отмине с присъщото на българите небалансирано отношение към отечествената ни история, ако въпросът не беше принципен, важен не само за науката, но и за обществото като цяло, а в настоящия момент и изключително актуален.

Едно от доказателствата за безпринципния подбор на посочените три "политически дати" в официалния ни празничен календар е нееднотипното им отбелязване: 3 март се чества по нов стил (известно е, че Санстефанският прелиминарен мир е подписан на 19 февруари 1878 г.); 6 септември се чества по стар стил; 22 септември - също. Безпринципно редуване на стар и нов стил се наблюдава и при честването на други, не по-малко значими, но невключени в календара на "официалните празници" исторически дати: вместо на 20 април, когато започва Априлското въстание през 1876 г., този ден с неособено голяма тържественост се отбелязва на 1 май - дата, натоварена с друг исторически смисъл и включена в сегашния официален празничен календар с друго значение. Тук си струва да напомня за колосалното десетилетно недоразумение кончината на един от най-големите българи Васил Левски да се отбелязва по нов стил, и то неточно, на 19 февруари, след като отдавна е доказано, че Левски е обесен на 6/18 февруари (впрочем датата на раждането му на 6/18 юли не се оспорва и това още по-категорично подчертава грешката с 19 февруари).

Нееднотипен и неаргументиран е подборът на историческите дати, чрез които се отбелязват важните събития, които честваме като официални или национални празници. В случая с "Трети март" става въпрос за един предварителен (прелиминарен) договор, който самата победителка Русия е обявила, че ще бъде преразгледан (сиреч съвсем очевидно е, че той не е окончателен и както е известно този договор има реална политическа трайност колкото снега по Шипка след тежката зима на 1877-1878 г. - т.е. до лятото на 1878 г., когато се сключва окончателният Берлински договор). С "Шести септември" пък акцентът се поставя не върху успешния край на едно важно историческо събитие, а върху първоначалното провъзгласяване на Съединението в столицата на Източна Румелия Пловдив. От научна гледна точка обаче не по-маловажна дата е денят на подписването на Топханенския акт 24 март 1886 г., когато Съединението е признато от великите сили и султана. Независимо от половинчатите клаузи на това споразумение, именно то (до 1908-1909 г.) е международноправната гаранция на съединените под скиптъра на българския монарх Княжество България и Източна Румелия. Що се отнася до отбелязването на деня на независимостта на България, с основание е предпочетен старият стил - 22 септември, но отново липсва обяснение за различното календарно "третиране" на официалните ни празници, чествани ту по стар, ту по нов стил. И в този случай се изтъква провъзгласяването, началото на поредица от важни исторически събития, завършили с международното признаване на българската държавна независимост през пролетта на 1909 г.

За да не бъда обвинен в непоследователност с оглед защитената наскоро теза, че периодизирането на отечествената ни история трябва да следва българските усилия и активност, а не чуждата им санкция от минали или настоящи "велики сили" (Петков 2001: 55-67), ще уточня, че тук не става дума за периодизация; целта е да се открият и отбележат подобаващо знакови събития и повратни исторически дати, които най-пълно отразяват съществени за националната ни идентичност и националното ни самочувствие ценности, достойнства, общобългарски усилия, борби и постижения, защото това според мен е най-важното обществено предназначение на т.нар. "национални празници".

В този смисъл какво е непреходното, исторически великото значение на случилото се на 3 март 1878 г.? Както вече беше изтъкнато, Санстефанският договор е предварителен, окончателен е Берлинският договор, подписан на 1/13 юли 1878 г. Ако някой все още се опитва да защитава фактологично неиздържаната теза (която се открива дори в някои учебници по история), че със Санстефанския договор "приключила Руско-турската освободителна война 1877-1878 г." и той именно "донесъл освобождението на българите", ще трябва да припомним, че военните действия прикючват с Одринското примирие, подписано на 19/31 януари 1878 г. Този неоснователно подценяван исторически документ е с важно значение за изхода от войната, при това той по-плътно се доближава до общите препоръки на великите сили, отправени към Османската империя на Цариградската конференция в края на 1876 г. В текста на примирието категорично се заявява, че "България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите, приети от Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османска армия там повече не ще се намира" (История 1987: 459). Следователно според постановленията на Одринското примирие българската държава ще се възстанови в духа на общите европейски решения от декември 1876 г., взети на Цариградската конференция, но с немаловажната разлика (в полза на българското национално единство), че проектираните през 1876 г. два автономни български вилаета през януари 1878 г. са събрани в едно автономно княжество, еднакво по територията си с диоцеза на Българската екзархия.

Друг аргумент, обезсмислящ недоказаната значимост на Трети март като знаков ден на българското освобождение, е фактът, че Санстефанският договор е едно временно руско-турско споразумение, в това събитие няма никакво конкретно българско участие. Нещо повече - Българското княжество, начертано на картата в Сан Стефано от руските дипломати, начело с Н. П. Игнатиев, се различава по границите си и по включените в него български територии както от екзархийския диоцез, така и от повтарящите го международни споразумения - Цариградската конференция и Одринското примирие. Именно според Санстефанския договор Русия отстъпва на Румъния и Сърбия съответно Северна Добруджа и Нишко (признати за неразделна част от българските територии и със султанския екзархийски ферман от 1870 г., и от великите сили в Цариград през 1876 г.).

С договора от 3 март 1878 г. победителката Русия въвежда в проектираното Княжество България най-малко двегодишна руска окупация. В чл. 8 на договора се казва, че "руски войски ще заемат страната" и ще подпомагат императорския специален комисар; "тази окупация ще бъде ограничена за един срок приблизително от две години" (Петков 2002: 86). Изключително показателен за принизеното ни национално самочувствие, за неоправданото ни самоподценяване е историографският факт, че вече 127 години руската окупация в България 1878-1879 г. се обозначава снизходително и неточно като "временно руско управление". Началото на тази военна окупация юридически поставя именно Санстефанският договор. Ето още едно основание за недоумението ми как денят на подписването на този именно договор българите приемат за най-ярък знак на освобождението си от петвековно чуждо иго. И разбират ли, че шумното тържествено честване на този ден, внушенията на историци и политици, че Санстефанският договор и българският национален идеал са едно и също нещо (?), означава освен всичко вече изтъкнато, че ние днес официално и "всенародно" почитаме деня, в който се установява чужда военна окупация в България.

Налага се да уточня, че тук изобщо не се подлага на съмнение освободителния характер на руско-турската война 1877-1878 г. в смисъла, който винаги съм изтъквал (Петков 2005: 69), не се подценяват героизмът и заслугите на руските войни; въпросът е в това, че според мен има твърде много основания да се съмняваме в знаковия характер на деня трети март, с който свързваме освобождението на българите от османско иго. И понеже окончателният мирен договор - Берлинският, който предоставя политическа автономия на Княжество България и административна самостоятелност на Източна Румелия, в нашето общество все още трудно се възприема предимно положително (заради десетилетните негативни наслоения, свързани с откъсването на Македония и Южна Тракия и оставането им в Османската империя), по-добре е да търсим знаковата дата на Освобождението не в края, а в началото на поредицата от важни исторически събития, довели до възстановяването на българската държава. Такъв паметен исторически ден според мен е 20 април, когато избухва най-масовото общобългарско въстание за освобождение, завършило с военен погром, но с политически успех. Превръщайки 20 април в национален празник ще поставим справедливо едно героично българско усилие като основание за отбелязването на деня на освобождението от османско иго и ще избегнем неудобството да честваме като такъв ден трети март, когато две чужди империи подписват споразумение, касаещо и българите, но повече самите тях.

Що се отнася до двата официални празника, ненатоварени с политически смисъл, - 24 май и 1 ноември - то тяхното значение и място в празничния календар е изключително важно. Макар да се чества сравнително отскоро и с дълго прекъсване през втората половина на ХХ век1, Денят на народните будители, в основата на който е почитта, заслужено отдавана на българския небесен покровител св. Иван Рилски на 19 октомври (стар стил), е празник с все още неоползотворен, но значителен духовен потенциал. В обръщението си към Ректора на Софийския университет, директорите на Художествената и Музикалната академия, Учителските институти, средните училища и окръжните училищни инспектори (Окръжно № 17743/ 28.VІІ.1922 г.) министърът на просветата Ст. Омарчевски посочва ясно причините и целите на тържественото честване: "За да се възбуди у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дълбок, смислен интерес към дейците на нашето минало, към просветните, политическите и културни дейци на нашия национален живот - интерес, който засега се засяга случайно, било само от учителите по история и български език, било от отделни обществени дейци, Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция!" Министерството на просветата дава и конкретни указания как по-правилно да се организира новообявения национален празник Първи ноември: "1) на тоя празник трябва да се дава по възможност по-тържествен характер, за да може да се повлияе в горния смисъл на младежта и гражданството, така че празникът да не остане само училищен, но и да стане общонационален в истинския смисъл на думата; 2) празникът да се урежда с оглед на местните събития и местните дейци, като на последните се отдава нужната почит, нужното внимание за назидание, подем и вдъхновение на поколенията". Ето кое отличава този ден от другия общобългарски културен празник - 24 май.

Впрочем 11/24 май не може да се сравнява с останалите т.нар. национални празници. Неговото историческо значение е толкова голямо, проекциите му към минало, настояще и бъдеще са толкова осезаеми, че национално-политическите страсти, от които е провокирано величието на дни като 3 март, 6 и 22 септември, изглеждат незначителни на фона на многовековното духовно излъчване на делото, което отбелязваме в този ден. Затова съм убеден, че ако Националният празник на българите трябва да е един, то това несъмнено е 11/24 май. Защото националният празник трябва да е ден, обединяващ всички българи или поне всички българи, живеещи днес в България. Как ли празнуват Трети март например жителите на Смолянския край, след като според Санстефанския договор от 3 март 1878 г. тази част от Родопите е оставена в Османската империя. Същото се отнася за жителите на Кърджалийско и други родопски селища, останали в Турция според Топханенския акт, уреждащ международноправно Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Дните, в които почитаме делото на светите братя Кирил и Методий - 11 и 24 май - с много по-голямо основание се честват като общобългарски празник (в най-широкия смисъл на думата, т.е. в историческа ретроспекция повече от национален) - и на миналите поколения, и на днешните, а и на бъдещите. Това е празникът на най-българския спомен, настояща гордост и надежда за бъдещето. С такъв общобългарски празник днешните българи могат да започнат новото, трето хилядолетие след Р. Хр. и горди с достойното си минало, и необременени от овехтели ценности и неосъществими амбиции.

Привет!У меня есть новость магазину он-лайн Тогда читайте новость - <a href=http://way-health.pitnet.ru/index.php?subaction=userinfo&user=Lefembave>купить сумку на пояс </a> женские пижамы <a href=http://study-books.info/user/Skendsheeds/>куртки осенние мужские </a> магазин военной одежды украина <a href=http://empatia-med.ru/user/Faliaseraride/>джинсовые рубашки мужские купить </a> интернет магазин верхней одежды украина ... Удачи Всем!
.:::.
<a href=http://discounted-kamagra.blog.hr/>Oral Jelly 100mg Cheap Kamagra tablets </a> - Kamagra overnight US shipping without prescription : tablets Online Kamagra pills : <a href=http://now-kamagra-100mg.blog.hr/>Generic Online Kamagra Buy Online </a> - who make Kamagra

Привет!Хотите купить одежду не выходя из дому? Тогда читайте новость - <a href=http://you.ipby.ru/user/delabathe/>платья для дружек </a> мужские аксессуары <a href=http://r-aleksandr.in/user/liregaiff/>интернет магазин одежды рейма </a> платья 56 размера <a href=http://elegaloze.narod2.ru/>купить детскую обувь geox </a> мужские кожаные куртки ... Хороших Вам покупок!
.:::.
<a href=http://kamagra-oral-jelly.blog.hr/>Kamagra and heart condition </a> - effect of Kamagra women : Cheap Kamagra caverta Generic viagra online : <a href=http://kamagra-online-drug-stores.blog.hr/>Order Kamagra Online fast delivery </a> - omnigen Kamagra Cheap caverta

Здраствуйте!Хотите заказать одежду на выгодных условиях? Тогда читайте новость - <a href=http://wap.open.az/user/Monounsotly/>распродажи в интернет магазинах </a> мужские зимние куртки <a href=http://ru.kazall.ru/user/bigArbini/>вечерние платья 2012 </a> купить женскую обувь опт <a href=http://elegalocez.narod2.ru/>обувь 41 размера купить </a> белье ... Хороших Вам покупок!
.:::.
<a href=http://kamagra-fedex.blog.hr/>where to Buy Kamagra in Mexico </a> - Kamagra Oral Jelly 100mg offers ajanta pharma : Kamagra wholesale : <a href=http://discounted-kamagra.blog.hr/>Kamagra Generica </a> - Buy next day Kamagra Online from Canada

Здраствуйте!У меня есть новость магазину он-лайн Тогда читайте новость - <a href=http://www.mangrovenforum.at/member.php?action=profile&uid=187268>интернет магазин одежды ташкент </a> купить леггинсы <a href=http://forum.tcast.co.il/member.php?action=profile&uid=131258>женская одежда интернет магазин германия </a> купить короткое свадебное платье <a href=http://www.lamoda.kiev.ua/>купить кожаные шорты </a> штаны галифе ... Удачи Всем!
.:::.
<a href=http://buy-no-prescription-kamagra.blog.hr/>Buying Kamagra without prescription online pharmacy </a> - green Kamagra dangerous : Kamagra Oral Jelly 100mg get male impotence : <a href=http://kamagra-paypal-online.blog.hr/>get Kamagra without a prescription or doctor </a> - Kamagra turquoise

Привет Всем!Хотите заказать одежду на выгодных условиях? Тогда читайте новость - <a href=http://goozle.ru/user/bockouribre/>фасоны вечерних платьев </a> женская модная одежда <a href=http://sambo.by/user/arbisyres/>интернет магазин одежды кемерово </a> каталог одежды осень зима <a href=http://dejavu.ua/>купить рюкзак школьный в днепропетровске </a> куртки ... Всем пока рад был сообщить...
.:::.
<a href=http://kamagra-now.blog.hr/>delivery Online overnight Kamagra Order overnight shipping </a> - where can I Buy Kamagra without prescription : super Kamagra tablets sildenafil citrate : <a href=http://kamagra-now-online.blog.hr/>Cheap Kamagra Oral Jelly </a> - Oral Jelly 100mg Buy Kamagra tablets

Здраствуйте!У меня есть новость магазину он-лайн Тогда читайте новость - <a href=http://Www.donporno.org/user/gagnowcow/>ляпис в платье белом </a> вязаные свитера женские <a href=http://www.bmedia.idhost.kz/user/Lieptisee/>купить итальянскую обувь </a> викинги купить обувь <a href=http://www.lamoda.kiev.ua/>бижутерия интернет магазин дешево </a> где купить ремень ... Всем пока рад был сообщить...
.:::.
<a href=http://kamagra-now-online.blog.hr/>order Kamagra overnight fed ex </a> - ajanta pharma Kamagra st : Buy Kamagra online India : <a href=http://cheap-kamagra-online.blog.hr/>shop kaufen Kamagra Oral </a> - Buy Kamagra Lovegra UK PayPal

Привет Всем!У меня есть хорошая новость Тогда читайте новость - <a href=http://mp3album.ws/user/slagmakensing/>интернет магазин одежды феррари </a> вязание свитера женские <a href=http://zarabo-tay.ru/user/EnsuttyQueesk/>каталог одежды украина </a> модные платья осень зима <a href=http://laserwar.ru/index.php?subaction=userinfo&user=Momicowlembew>интернет магазин медицинской одежды москва </a> кеды для мальчиков ... Успехов Вам!
.:::.
<a href=http://kamagra-prices.blog.hr/>Order Kamagra India </a> - Order Kamagra Online without prescription : Buy now online Kamagra : <a href=http://erste-kamagra100mg.webstarts.com/>Kamagra tablets Online </a> - Cheap Kamagra free consultation Kamagra in Europe Oral Jelly australia discount Cheapest Kamagra

Доброго времени суток!Хотите купить одежду не выходя из дому? Тогда читайте новость - <a href=http://dab-club.ru/user/Beepnaveemeva/>платья со схемами </a> открытая спина платье <a href=http://www.radioviktoria.ru/sakha/index.php?subaction=userinfo&user=Keypeviesiree>женские куртки интернет магазин </a> купить не дорогую обувь <a href=http://playfrag.ru.purple.intobservatory.ru/user/saphessInsoro/>купить костюм рейма </a> распродажи в праге ... Удачи Всем!
-====-
<a href=http://discounted-kamagra.blog.hr/>Kamagra tablets paypal </a> - Kamagra Oral Jelly family :.purchase discounted Kamagra pills .:<a href=http://erste-kamagra100mg.webstarts.com/>Buy Kamagra using PayPal in UK </a> - Kamagra Oral Jelly online0d0a Buying Generic Kamagra Fedex delivery Kamagra Oral Jelly review australia ajanta pharma