Всеки отбеляза тази дата някак за себе си. Аз имах уникалния шанс да чуя на живо едни от най-добрите софийски бардове на   малко светско събиране в столичния квартал Изток.

Та така : „По рюмочку" для Высоцкого. 30 години от смъртта на Володя.

     Да.. макар, че сервитьорките носеха халби с бира, а не " стаканчики" и " рюмочки", някак си атмосферата се получи :

 Висоцки оживя за няколко часа...

"Живял бурно и не по правилата, търсил живота с всичките му нюанси, Владимир Висоцки напуска този свят по време на провеждащите се в Москва Олимпийски игри. Градът бил затворен, много от смятаните за „неблагонадежни" жители на Москва били изселени от града. Пресата не отпечатала обяви за смъртта на поета. С изключение на малко съобщение за датата на погребението във „Вечерна Москва" и неголям некролог в „Съветска култура". За малкия некролог във „Вечерна Москва" главният редактор бил снет от длъжност два дни по-късно. На Таганка, над билетната каса, било поставено скромно съобщение: „Умря актьорът Владимир Висоцки". Нито един от закупилите билет не го е върнал. Всички пазят своите билети за това несъстояло се представление като реликва. Край театъра се събрала огромна тълпа, която стояла там в течение на няколко дни. Погребението било на 28 юли и цяла Москва погребвала своя любим актьор, певец... Човек. Стадионите били празни, въпреки провеждащите се игри, около теaтъра на Таганка хората изпълвали дори покривите. По-късно, в автобуса, Марина споделила с един от приятелите на Владимир, Вадим Туманов „Вадим, виждала съм да погребват принцове, крале, но нищо подобно не съм виждала..." Така Русия изпращала своя син, написал повече от 600 песни, поема за деца в две части, изиграл десетки роли. Писал романи, сценарий, участвал в радиопиеси... И най-вече онзи, който живял така, както може да живее само един вътрешно свободен човек. Онзи, който пее така, че раздира сърцата и умовете с гласа си. Онзи, който те кара да се почувстваш свободен и ти." Владимир Висоцки. Камелия Иванова "Книгите"