На  8 юли се навършват 188 години от смъртта на английският поет – романтик Пърси Биш Шели.

Син на Тимъти Шели, по-късно втори баронет на Кесъл Горинг и съпругата му Елизабет Пилфолд. Роден в Съсекс, Англия. Получава елитарно образование в Итън и постъпва в Оксфорд. Първото му произведение е готическият роман "Застрози" (1810 г.). Един от най-изтъкнатите представители на романтизма, наред с  Джордж Байрон. Той е смятан за един от най-добрите лирически поети, писали на английски език.

Изгонен от Оксфорд за атеизъм, той яростно се противопоставя на религията и апелира за политическа свобода. Сред най-известните му творби са памфлета "Необходимостта от атеизъм" (1811), поемата "Кралица Маб" (1813), одата "Ода за западния вятър" (1819) и много други.

 Ексцентричният живот на поета го превръщат  в известна личност и идол за подражание. Малко преди тридесетия си рожден ден, Шели се удавя при внезапна буря, докато пътува с шхуната си „Дон Хуан“ .Корабът потъва без да се преобърне.Тялото на Шели е изхвърлено на брега, след което, спазвайки ексцентричното му желание, е кремирано на плажа. Сърцето му е извадено от погребаната клада и е пазено от Мери Шели( съпруга на Шели) до смъртта ѝ, а останалите останки са погребани в Протестантското гробище в Рим.

Любовната лирика на Шели В кратката си студия “За любовта” Шели разглежда същността на това чувство преди всичко като непреодолим стремеж да пробудим симпатия у другия: “Когато мислим, иска ни се да ни разбират; когато работи въображението ни, искаме да зърнем веселите рожби на мозъка ни, преродени в мозъка на други; когато усещаме, не желаем устни, смразени от лед, да отговарят на устни, които пламтят и потръпват от най-хубавите пориви на сърцето. Това е любовта.  Да откриеш ум, който умее да цени нашия, въображение, способно да вникне в най-тънките и в най-своеобразните особености, които таим и дооформяме с радост - това е незримата и недостижима точка, към която се стреми любовта. Става така, че когато сме изоставени сред обкръжението на хора, които не са ни симпатични, обикваме цветята, зелените морави, водата, небето, красноречието на вятъра и напева на вълните със същата възхита, с която слушаме гласа на любимата, запяла единствено за нас.”.

Датският литературен критик Брандес забелязва, че “за сюжет на най-известните си лирични творби този английски поет използува явления извън сетивния живот, та дори извън човешкия свят; в тях се говори за ветрове и облаци, за разбунения живот на външните стихии, за неизмеримата свобода и неукротимата мощ на водата и вятъра. Това е поезия метеорологична и космическа.” Най-често привежданият пример, с който литературните историци илюстрират своеобразния пантеизъм на романтика Шели е стихотворението му “Философията на любовта”, написано през 1820 година:

                                                                    Потоците се вливат във реката,

                                                                    реките пък моретата намират,

                                                                    а ветровете горе в небесата

                                                                    във сладостно вълнение се сбират.

                                                                    И всички те се търсят и обичат,

                                                                    от обич няма кой да ги лиши.

                                                                    Душите на нещата се привличат -

                                                                    защо не нашите души?

                                                                    Виж как върхът целува синевата,

                                                                    вълна вълната гони и прегръща:

                                                                    прокълнато е цветето, когато

                                                                    на любовта на брат си не отвръща.

                                                                    И милва слънцето земята росна,

                                                                    до океана месецът трепти.

                                                                    Но всички тия ласки за какво са,

                                                                    ако не ме целуваш ти?

                                                          (Превод на Цветан Стоянов)

     В много популярното сред българските ценители на любовната лирика игриво изповедно стихотворение “Лека нощ” /1821/ поетът моли “душата любяща” на своята избранница да “не го изпраща с “лека нощ”, защото ще е тежка тя” за него, който не може да понесе дори кратката разлъка:

                                                                      Блазе на тез, които знаят,

                                                                      че двама ще са през нощта!

                                                                      Те “лека нощ” не си желаят,

                                                                      но винаги е лека тя!

                                                                                                            (Превод на Цв. Стоянов)

Пърси Шели – Лека нощ -   http://vbox7.com/play:86dd145c

Някои популярни стихове на Шели : http://blog.bg/post.php